no man's land

Auf der anderen Seite

2009-02-04T21:42:00.009Z

Вчера се върнах- дойдох, отворих вратата и света в двете стаи не беше помръднал...а сякаш цялата планета се бе завъртяла пред очите ми- непознати места, градове, влакове и гари, други, чужди къщи и места пълни с хора, хора, хора- онези които живеят там, от другата страна.
Когато се събудих в Бремен от светлината на прозореца зад двуетажните легла в хостела си помислих с какво познавам това място- чие е то, ако не мое, когато аз съм там...и по- късно, когато закусвах между всичките малки червени тухли на гарата, пак усещах, че съм вкъщи, че пия кафе на моя диван, а пред мен излиза един цял свят, не от телевизор, а от някакъв нов източник на информация- реалността. И през машината за билети този свят се превърна в друг- още по- голям и само за половин час мой- Хамбург, огромна улица която свършва в островърха кула на някоя си църква- на моята църква. И тогава всичко което аз имах от това място бяха тротоарите, колите и фасадите по продължение на тази линия асфалт- единственото което познавах. Както казваше Неруда, тогава откривах света без палто- нямаше нищо което да ме пази от целия живот пред мен. Легиони от моменти през двата предишни дни ме караха да се чувствам беден, заради това че замених малкото споделено пространство за онази улица, която притежаваха очите ми в същия момент. И някак си света спря да бъде мой със всичко загубено през машините за билети и червените тухли на всичките гари- денят свършваше, а следващия влак тръгваше към края на обозримата вселена. И трябваше да се кача, защото онова което мислех, че притежавам се стопяваше и скриваше, докато не остане само един уличен ъгъл на който да се срещна със нощта, забравен от сградите и островърхата кула. 'Който открие кой съм аз, ще разбере кой си и ти, и кога и къде. Но преди, аз намерих границите на несправедливостта- гладът не беше глад, а сякаш мярка на човека..." Отново бях натикан нататък, сякаш към някакъв концлагер, а толкова не исках да тръгвам, да се разделям със всичко хубаво, което чух- онези два дни бях от другата страна, при живота, а не при нечовешките съдници- сградите, глада и пътя на никъде. И човека го нямаше....метрите ставаха километри, а гладът пробиваше дупки в мозъка на хилядите живеещи в страх, че няма да се върнат...в моя мозък.

"откривах
законите на страданието,
изцапаният с кръв трон на златото,
уличницата свобода...
И тогава престанах да бъда дете,
защото за моят народ живота не бе позволен,
а дори и смъртта бе забранена"

Влязох вкъщи и знаех, че искам да не съм тук, да съм от другата страна с вас.

Kings of sorrow

2008-11-05T22:52:00.009Z

Двама музиканти, които нямат особено общо помежди си (освен може би името) и 3 от най-добрите албуми които някога съм слушал. Няма да се опитвам да давам определения за стил, защото спрямо тези две момчета те биха били крайно неточни. И така....

Nick Cave (and The Bad Seeds)

Ник Кейв харесвам по-отдавна, и познавам малко повече това с което се е занимавал. Общи данни са: роден в Австралия, по- известаната част от творчеството му е обвързана с групата The Bad Seeds, но е с доста голям брой дуети, измежду които особено добър е този с PJ Harvey, а също и с Кайли, за който повечето хора подозират. Предложението ми за негов албум е The Boatman's Call, a също така и Murder Ballads, от които втория се вписва в графата на концептуалните албуми, като повечето от песните са дуети(включително и двата споменати). Други интересни неща за Ник Кейв са, че той е правил и няколко саундтрак-а, между които и този на Wings of Desire на Вим Вендерс (много добро предложение за филм от страна на Стеф), а е написал и книга( която Мартин не ми предложи).

Nick Drake

Ник Дрейк търся наистина отдавна и съвсем наскоро бях подпомогнат от руските тайни служби (в лицето на Катя) и успях да се добера до дискграфията му. Изобщо не бих казал, че не си е заслужавало чакането, защото е най-доброто нещо което съм чувал от доста време насам. Та...малко и за Mr. Drake: Принципно английски музикант, роден в Бирма, който за съжаление прекарва твърде кратко време на света(1948-1976). Музиката му е за мен идеалния саундтрак на есента- доста спокойна (за разлика от психаделичните елементи при Ник Кейв), най- общо вокал и съпровод на пиано/китара (все пак донякъде поклоник на Боб Дилън. Предложението ми за албум е Five Leaves Left, но и всички останали(пет) са на много добро ниво.

Happy Fall

Existential

2008-03-18T09:42:00.001Z

Защо са ти нужни нечий чужди брегове за да се почувстваш у дома?
Мисъл която минава отвъд всяка абсурдна стена, ден в който чужденецът изповядва свободата си пред светците. Нещо пред което всеки свръчовек избледнява и спира за момент. Нощта в която света се изплъзва от ръцете на великия инквизитор и вавилонските кули пропадат.

" Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты. "

За кравите и политиката

2008-02-14T12:15:00.000Z

Ако сте се чудели досега по-какво се различават различните режими, партии и тъй нататък, или пък имате затруднения при писане на сравнителната си характеристика по история, ето го начина- ясно и точно! Две крави и цялата политика и икономика на света:

A CHRISTIAN DEMOCRAT: You have two cows. You keep one and give one to your neighbor.

A SOCIALIST: You have two cows. The government takes one and gives it to your neighbor.

AN AMERICAN REPUBLICAN: You have two cows. Your neighbor has none. So what?

AN AMERICAN DEMOCRAT: You have two cows. Your neighbor has none. You feel guilty for being successful. You vote people into office who tax your cows, forcing you to sell one to raise money to pay the tax. The people you voted for then take the tax money and buy a cow and give it to your neighbor. You feel righteous.

A COMMUNIST: You have two cows. The government seizes both and provides you with milk.

A FASCIST: You have two cows. The government seizes both and sells you the milk. You join the underground and start a campaign of sabotage.

DEMOCRACY, AMERICAN STYLE: You have two cows. The government taxes you to the point you have to sell both to support a man in a foreign country who has only one cow, which was a gift from your government.

CAPITALISM, AMERICAN STYLE: You have two cows. You sell one, buy a bull, and build a herd of cows.

BUREAUCRACY, AMERICAN STYLE: You have two cows. The government takes them both, shoots one, milks the other, pays you for the milk, then pours the milk down the drain.

AN AMERICAN CORPORATION: You have two cows. You sell one, and force the other to produce the milk of four cows. You are surprised when the cow drops dead.

A FRENCH CORPORATION: You have two cows. You go on strike because you want three cows.

A JAPANESE CORPORATION: You have two cows. You redesign them so they are one-tenth the size of an ordinary cow and produce twenty times the milk. You then create clever cow cartoon images called Cowkimon and market them World-Wide.

A GERMAN CORPORATION: You have two cows. You reengineer them so they live for 100 years, eat once a month, and milk themselves.

A BRITISH CORPORATION: You have two cows. They are mad. They die. Pass the shepherd's pie, please.

AN ITALIAN CORPORATION: You have two cows, but you don't know where they are. You break for lunch.

A RUSSIAN CORPORATION: You have two cows. You count them and learn you have five cows. You count them again and learn you have 42 cows. You count them again and learn you have 12 cows. You stop counting cows and open another bottle of vodka.

A SWISS CORPORATION: You have 5000 cows, none of which belong to you. You charge others for storing them.

A BRAZILIAN CORPORATION: You have two cows. You enter into a partnership with an American corporation. Soon you have 1000 cows and the American corporation declares bankruptcy.

AN INDIAN CORPORATION: You have two cows. You worship both of them.

A CHINESE CORPORATION: You have two cows. You have 300 people milking them. You claim full employment, high bovine productivity, and arrest the newsman who reported on them.

AN ISRAELI CORPORATION: There are these two Jewish cows, right? They open a milk factory, an ice cream store, and then sell the movie rights. They send their calves to Harvard to become doctors. So, who needs people?

AN ARKANSAS CORPORATION: You have two cows. That one on the left is kinda cute.

A walk with Albert

2008-02-04T15:03:00.000Z

Shining as a window in the light

Washed and wrinkled by the time and space

Nothingness and absurd always in your sight

Find reflection of the pure reason in a closed place

2008-01-30T00:38:00.000Z

Градът

Улицата е тиха и слабо осветена, лампите са наредени на големи разстояния една от друга и се образуват дълги сенки, плътни и симетрични. Зимата стои в облаците високо над остарелите сгради в централната част и сякаш причаква животът, понечил да пристъпе навън. Отблясъци от бързо преминаващите авотомобили са непрестанно движещи се атоми на непознато химично съединение- крехка кристална решетка приковала воля и избор на десетки, чакащи деня. Улиците се сливат в мрежи, прекъсват се и продължават, водещи на някъде, далеч в безкрайният бетонен фон. Рамката- еволюция изградила място за паркиране на свободата с високата почасова такса на прагматизма. История и настояще отекват в заспалите съзнания на непознатите, загиващи под натиска на грандиозния Едем, прекосил дълбините на войната и стигнал до бреговете на безсмислието. Градът, неподвластен издигна себе си над малките булевардни съзвездия за нов изгрев.

1 част – Домино

В заведенията през деня оставаха само онези, които бяха отдали живота си на подреждането на бели и черни точки, в опит да се наложат над мнимия си противник- представяха си битки и редяха глухи за външният свят черните плочки по прашните маси. От време на време се чуваха ядосани викове на някой открил старата измама в непрекъснатата линия, редена с часове. Тогава той замахваше с ръка и една по една плочките падаха, за да започне играта от начало. Останалите хора бяха свикнали с честите скандали и не реагираха, освен с запалването на нова цигара, след което фокусираха поглед върху собствената си маса, с надежда, че тяхната лична лъжа ще остане незабелязана- за противниците им и за идните поколения.

2 част- Билети за театър

На пръв поглед пред касата на театъра беше безлюдно. Само на площада навън се чуваха гласовете на стотици хора, събрали се сякаш без причина. Всеки един то тях обаче държеше билет в ръката си и високо викаше точното си място и редът. Последваха го няколко други вика в отговор, предлагащи му замяна със собствения си пропуск, който според тяхните думи беше по-скъп и предлагаше по-голяма близост до сцената. Представлението отдавна беше свършило, когато обезумели, мъже и жени продължаваха да подменят отново и отново билетите си,с крехка надежда, че ще се доберат до първия ред или поне до почетните ложи.

3 част- Пиедестал

Изморени от първите дни на мълчание, в края на седмицата група технократи- учени вгледали се в рационалния свят, представиха новото си откритие. Тълпа ознаменува с празни погледи и безмилостно бутане изложението на чудната ябълка, създадена за да донесе мир и равенство над града. Когато хората си отидоха, тя обаче липсваше, въпреки строгото наблюдение и металните прегради. Държана в нечия ръка, ябълката бе на път да доведе до нова еволюция.

***

Колите бяха сковани в дълга колона. Отнемаше сякаш часове да достигнеш само метър напред , по-близо до червените светлини на светофарите. Много от хората посрещнаха залеза, заслушани в монотонната мелодия на навика, звучаща в главите им. Градът се усмихна.

2008-01-23T14:51:00.000Z

„Какъв артист губи света”

Нерон

Красив метален блясък

А зад него необятна празнота

Пълен е часовникът ти с пясък

Но стъклото е жестоката стена

...

Идоли в скалите замълчали

Чакат своят никога не бил живот

И само в немите кристали

Гледат ерозиралия небосвод

...

Кой съм аз сред тихия разпад на светлините

Достигнал своят край, безмилостния си предел

Недокоснати, стъкло ли бяха дните

И дали кристал е била ,винаги висока, мойта цел

Ничия Земя

2008-01-23T13:36:00.000Z

Подобаващо е този Блог да се започне с едноименният филм на Данис Танович. Неизбежно е да спомена, че когато говорим за военни ленти, Ничия Земя заслужено заема мястото си в моят топ 5. Периодът в който се развива действието е Босненската криза, т.е. в 1992-1995. Без съмнение, една от последните и най-кървавите войни в границите на Европа за втората половина на ХХ-ти век.
Интересното за филма е, че сюжетът няма болната амбиция да обхване всичко де що е ставало по това не отдавна отминало време, нито пък цели да постигне тягостната атмоcфера, като тази в "Апокалипсис Сега" или пък която и да е от продукциите за Виетнам. Напълно в контраст се показва една типично Балканска картинка, където героите не се впускат в престорени вътрешни монолози, а просто се опитват да излязат живи от цялата глупост която са им сътворили. Двете неща по които филма се отличава според мен са: Първо- много точна и лесна за разбиране метафора -който държи Калашников, определя кой е виновен за войната, и второ: Екипът на обединените нации, който само снове между Сръбските и Босненските позиции(което ни кара да помислим, какво всъщност толкова хуманитарно има в "интервенцията" на тези типове, които нищо не разбират от конфликта и само допълнително го объркват) и в крайна сметка не повлиява по никакъв начин на естествената балканска развръзка. Подчертавам, че филмът е до голяма степен безпристрастен, въпреки, че е правен от босненец. Като за завършек е добре да уточня какво точно значи това понятие все пак. Уикипедиа ни предлага подобно обяснение- a term for land that is not occupied or more specifically land that is under dispute between countries or areas that will not occupy it because of fear or uncertainty ...и всичко щеше да е на ред, ако на Балканите страха имаше някаква роля....