Защо са ти нужни нечий чужди брегове за да се почувстваш у дома?
Мисъл която минава отвъд всяка абсурдна стена, ден в който чужденецът изповядва свободата си пред светците. Нещо пред което всеки свръчовек избледнява и спира за момент. Нощта в която света се изплъзва от ръцете на великия инквизитор и вавилонските кули пропадат.
" Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты. "
