Градът

Улицата е тиха и слабо осветена, лампите са наредени на големи разстояния една от друга и се образуват дълги сенки, плътни и симетрични. Зимата стои в облаците високо над остарелите сгради в централната част и сякаш причаква животът, понечил да пристъпе навън. Отблясъци от бързо преминаващите авотомобили са непрестанно движещи се атоми на непознато химично съединение- крехка кристална решетка приковала воля и избор на десетки, чакащи деня. Улиците се сливат в мрежи, прекъсват се и продължават, водещи на някъде, далеч в безкрайният бетонен фон. Рамката- еволюция изградила място за паркиране на свободата с високата почасова такса на прагматизма. История и настояще отекват в заспалите съзнания на непознатите, загиващи под натиска на грандиозния Едем, прекосил дълбините на войната и стигнал до бреговете на безсмислието. Градът, неподвластен издигна себе си над малките булевардни съзвездия за нов изгрев.

1 част – Домино

В заведенията през деня оставаха само онези, които бяха отдали живота си на подреждането на бели и черни точки, в опит да се наложат над мнимия си противник- представяха си битки и редяха глухи за външният свят черните плочки по прашните маси. От време на време се чуваха ядосани викове на някой открил старата измама в непрекъснатата линия, редена с часове. Тогава той замахваше с ръка и една по една плочките падаха, за да започне играта от начало. Останалите хора бяха свикнали с честите скандали и не реагираха, освен с запалването на нова цигара, след което фокусираха поглед върху собствената си маса, с надежда, че тяхната лична лъжа ще остане незабелязана- за противниците им и за идните поколения.

2 част- Билети за театър

На пръв поглед пред касата на театъра беше безлюдно. Само на площада навън се чуваха гласовете на стотици хора, събрали се сякаш без причина. Всеки един то тях обаче държеше билет в ръката си и високо викаше точното си място и редът. Последваха го няколко други вика в отговор, предлагащи му замяна със собствения си пропуск, който според тяхните думи беше по-скъп и предлагаше по-голяма близост до сцената. Представлението отдавна беше свършило, когато обезумели, мъже и жени продължаваха да подменят отново и отново билетите си,с крехка надежда, че ще се доберат до първия ред или поне до почетните ложи.

3 част- Пиедестал

Изморени от първите дни на мълчание, в края на седмицата група технократи- учени вгледали се в рационалния свят, представиха новото си откритие. Тълпа ознаменува с празни погледи и безмилостно бутане изложението на чудната ябълка, създадена за да донесе мир и равенство над града. Когато хората си отидоха, тя обаче липсваше, въпреки строгото наблюдение и металните прегради. Държана в нечия ръка, ябълката бе на път да доведе до нова еволюция.

***

Колите бяха сковани в дълга колона. Отнемаше сякаш часове да достигнеш само метър напред , по-близо до червените светлини на светофарите. Много от хората посрещнаха залеза, заслушани в монотонната мелодия на навика, звучаща в главите им. Градът се усмихна.

„Какъв артист губи света”

Нерон

Красив метален блясък

А зад него необятна празнота

Пълен е часовникът ти с пясък

Но стъклото е жестоката стена

...

Идоли в скалите замълчали

Чакат своят никога не бил живот

И само в немите кристали

Гледат ерозиралия небосвод

...

Кой съм аз сред тихия разпад на светлините

Достигнал своят край, безмилостния си предел

Недокоснати, стъкло ли бяха дните

И дали кристал е била ,винаги висока, мойта цел

Ничия Земя

Подобаващо е този Блог да се започне с едноименният филм на Данис Танович. Неизбежно е да спомена, че когато говорим за военни ленти, Ничия Земя заслужено заема мястото си в моят топ 5. Периодът в който се развива действието е Босненската криза, т.е. в 1992-1995. Без съмнение, една от последните и най-кървавите войни в границите на Европа за втората половина на ХХ-ти век.
Интересното за филма е, че сюжетът няма болната амбиция да обхване всичко де що е ставало по това не отдавна отминало време, нито пък цели да постигне тягостната атмоcфера, като тази в "Апокалипсис Сега" или пък която и да е от продукциите за Виетнам. Напълно в контраст се показва една типично Балканска картинка, където героите не се впускат в престорени вътрешни монолози, а просто се опитват да излязат живи от цялата глупост която са им сътворили. Двете неща по които филма се отличава според мен са: Първо- много точна и лесна за разбиране метафора -който държи Калашников, определя кой е виновен за войната, и второ: Екипът на обединените нации, който само снове между Сръбските и Босненските позиции(което ни кара да помислим, какво всъщност толкова хуманитарно има в "интервенцията" на тези типове, които нищо не разбират от конфликта и само допълнително го объркват) и в крайна сметка не повлиява по никакъв начин на естествената балканска развръзка. Подчертавам, че филмът е до голяма степен безпристрастен, въпреки, че е правен от босненец. Като за завършек е добре да уточня какво точно значи това понятие все пак. Уикипедиа ни предлага подобно обяснение- a term for land that is not occupied or more specifically land that is under dispute between countries or areas that will not occupy it because of fear or uncertainty ...и всичко щеше да е на ред, ако на Балканите страха имаше някаква роля....