„Какъв артист губи света”

Нерон

Красив метален блясък

А зад него необятна празнота

Пълен е часовникът ти с пясък

Но стъклото е жестоката стена

...

Идоли в скалите замълчали

Чакат своят никога не бил живот

И само в немите кристали

Гледат ерозиралия небосвод

...

Кой съм аз сред тихия разпад на светлините

Достигнал своят край, безмилостния си предел

Недокоснати, стъкло ли бяха дните

И дали кристал е била ,винаги висока, мойта цел