
Подобаващо е този Блог да се започне с едноименният филм на Данис Танович. Неизбежно е да спомена, че когато говорим за военни ленти, Ничия Земя заслужено заема мястото си в моят топ 5. Периодът в който се развива действието е Босненската криза, т.е. в 1992-1995. Без съмнение, една от последните и най-кървавите войни в границите на Европа за втората половина на ХХ-ти век.
Интересното за филма е, че сюжетът няма болната амбиция да обхване всичко де що е ставало по това не отдавна отминало време, нито пък цели да постигне тягостната атмоcфера, като тази в "Апокалипсис Сега" или пък която и да е от продукциите за Виетнам. Напълно в контраст се показва една типично Балканска картинка, където героите не се впускат в престорени вътрешни монолози, а просто се опитват да излязат живи от цялата глупост която са им сътворили. Двете неща по които филма се отличава според мен са: Първо- много точна и лесна за разбиране метафора -който държи Калашников, определя кой е виновен за войната, и второ: Екипът на обединените нации, който само снове между Сръбските и Босненските позиции(което ни кара да помислим, какво всъщност толкова хуманитарно има в "интервенцията" на тези типове, които нищо не разбират от конфликта и само допълнително го объркват) и в крайна сметка не повлиява по никакъв начин на естествената балканска развръзка. Подчертавам, че филмът е до голяма степен безпристрастен, въпреки, че е правен от босненец. Като за завършек е добре да уточня какво точно значи това понятие все пак. Уикипедиа ни предлага подобно обяснение- a term for land that is not occupied or more specifically land that is under dispute between countries or areas that will not occupy it because of fear or uncertainty ...и всичко щеше да е на ред, ако на Балканите страха имаше някаква роля....
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
0 comments:
Post a Comment