09:42

Existential

Posted by d.b.


Защо са ти нужни нечий чужди брегове за да се почувстваш у дома?
Мисъл която минава отвъд всяка абсурдна стена, ден в който чужденецът изповядва свободата си пред светците. Нещо пред което всеки свръчовек избледнява и спира за момент. Нощта в която света се изплъзва от ръцете на великия инквизитор и вавилонските кули пропадат.

" Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты. "

2 comments:

eDi said...

"...Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты..."

"...значи, в Бургас има единствения в България паметник на Пушкин..."
"...и не щеш ли, ах,
в Пантеона се изсрах!"
Спешно имаш нужда от "Бургас на Таралежков", нещо ободрително!

Martin Bakardzhiev said...

С мускети във ръцете
те свиреха танго
Те свиреха en gros
а лъковете им - гора
с мускети във ръцете